Гражданските организации имат основна роля в развитието на демократичните процеси, социалния живот на гражданите и гражданското участие. За гарантиране на тяхната устойчивост и развитие на дейността им, те трябва да имат адекватни възможности за достъп до финансови средства, за да могат да осигурят добра подготовка и реализиране на различните форми на участие, набиране на доброволци, застъпничество за обществено полезните си цели.

Достъпът до публично финансиране все още остава ограничен. Рядко се развиват нови финансови механизми, а и дори предвидени в закон такива често са критикувани за неефективност или стартирането им се бави необосновано. Според Индекса за устойчивост на гражданските организации 2021 диверсификацията на финансирането за НПО остава един от най-сериозните проблеми и продължава зависимостта от финансиране на дейности в определени области като например права на човека. Възможностите за финансиране от местната власт също са слабо развити. Общините, които развиват финансови механизми за финансиране на граждански организации, са все още по-скоро изключение, а често стартирани общински програми не са устойчиви и се прекратяват след няколко години.

Частното финансиране също не е насърчавано. Съществуващите данъчни облекчения във връзка с направено дарение са слабо познати и недостатъчни. Много дарители не се възползват от тях и защото „не си струват“ административните усилия, които трябва да положат, за да ги получат. Същевременно получаването на средства от чуждестранни донори е често повод за очернящи кампании, които целят подкопаване на доверието към организациите. Пример за това е предложеният Законопроект за регистрация на чуждестранни агенти и кампанията, свързана с него.

Посока: Трябва да се осигурят адекватни и устойчиви механизми за получаване на публично финансиране и подходящи мерки за насърчаване на частното финансиране.

През последните години се наблюдава засилване на очернящите кампании срещу гражданските организации в социалните медии, традиционните медии и дори в изказвания от трибуната на Народното събрание.

Такъв тип атаки и кампании влияят на общественото мнение като делегитимизират дейността им и важната им роля в отстояването на демокрацията и гражданските свободи. Проведено национално представително проучване на обществените нагласи към дейността на гражданските организации показва, че общественото недоверие към НПО се е увеличило почти двойно за две години – от 17,7 % през 2020 г. до 32,1 % през 2022 г.

Не са и изключения и физически атаки и тормоз над граждански активисти. Така например, през 2020 г. в Пловдив по стените на доскорошното жилище на активист се появиха надписи с името й и заплахи за живота й, а през 2021 г. кандидат за президент по време на тогавашната кампания нахлу с група съмишленици в офиса на неправителствена организация, нанесе материални щети и удари служител.

Посока: За да се осигури свободно пространство за развитие на гражданските организации, трябва да се вземат мерки срещу очернящи атаки и физически заплахи срещу активисти.

———————

(1) Примери в тази посока могат да бъдат Фонд Култура, чийто управителен съвет търпи чести промени и критики, и предвидената от 2018 г. в Закона за юридическите лица с нестопанска цел „финансова подкрепа на проекти с обществено значение на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност,“ която все още не е стартирала. Същевременно други източници на финансиране като средствата по оперативни програми са неправилно ограничавани, т.к. управляващите програмите прилагат по отношение на ЮЛНЦ ограниченията приложими за държавни помощи за търговски дружества.

(2) Индекс за устойчивост на НПО 2021

(3) Скорошен пример за това бе дебатът през януари месец 2023 във връзка с обсъждани промени в Закона за защита от домашното насилие, в рамките, на който гражданските организации бяха обект на постоянни атаки: „Този законопроект е всичко друго, но не и защита от домашно насилие. Това е поредното Ви делегиране на държавни функции на частни НПО-та, и за да е пълна подигравката…“

Въпреки усилията на неправителствения сектор да се застъпва за развитие на гражданското участие, много от започнатите инициативи в тази насока се оказват неустойчиви, а други не бяха въобще възприети от властта. Така например се създадоха многобройни консултативни съвети както на местно, така и централно ниво, но колко от тях действително извършват дейност? Чести са примерите за предвидени с нормативен акт консултативни съвети, които удобно са забравяни от властите и въобще не се конституират или провеждат няколко заседания и престават да бъдат свиквани. Тези процеси се наблюдават в много общини, но също така и на най-високо ниво. Пример за последното е Съветът за развитие на гражданското общество към Министерски съвет, за който се проведоха избори през 2020 г. и след това бе „забравен“ от МС чак до 2022 г., когото бе официално конституиран и свикан.

Обществените консултации, като друг вид основна форма за гражданско участие, също имат сериозни недостатъци по отношение на ефективността им. За законопроектите предлагани от МС се провеждат стриктно обществени консултации с определена в закон процедура чрез публикуване на портала strategy.bg, но администрацията все още се затруднява в процеса на отчитане на резултатите от консултациите и постъпилите предложения за законопроектите, предлагани от народни представители. За сметка на това, така и не се предвиди процедура за задължителни обществени консултации в Правилника за дейността на НС. Така и 49-ят Парламент възприе порочната практика да има „бърза писта“ за законотворчество без адекватни гаранции за участие на обществеността в процеса.

Обществените консултации на местно ниво също имат сериозни недостатъци. Доколкото различните общини демонстрират различни нива на ангажираност към процесите на обществено консултиране, е трудно да се посочи такава, която наистина да е пример за останалите – приела е цялостни правила за обществени консултации, изпълнява ги стриктно и полага допълнителни усилия отвъд минималните изисквания и успява действително да мобилизира гражданска активност. Общ проблем, който се наблюдава в цялата страна, е затруднението за създаване на модерни форми на обществени консултации, които да се възползват от развитието на технологиите – организиране на онлайн събрания, разработване на интерактивни онлайн платформи за обществени консултации и др.

Посока: Трябва да се предприемат мерки за оценка на ефективността на съществуващите механизми за гражданско участие и създаване на нови (вкл. реформиране на стари) форми на гражданско участие с цел да се гарантира реална възможност за гражданите и техните организации да влияят върху процесите по вземане на решения.

Модерните средства за комуникация предоставят условия за бързо сдружаване на групи хора, които често си поставят конкретни краткосрочни цели и защита на определени каузи. Тези организации остават неформални, т.к. не пристъпват към създаване на юридическо лице. Примерите са много – от групи в социалните мрежи за обсъждане и реакция на проблеми в даден квартал до инициативи за еднократно събитие на обществено място.

Посока: За пълноценно гарантиране на правото на сдружаване следва да се предприемат мерки за разпознаване дейността на неформалните организации в България и уреждане на обществените отношения свързани с тази популярна, но често оставаща „невидима,“ форма на упражняване правото на сдружаване.

Българският неправителствен сектор е в хронична криза на човешките ресурси.

От една страна, образователната система не предоставя достатъчно възможности за развитие на умения и знания, необходими за работа и реализация в граждански организации. Едва от няколко години в българските училища се практикува гражданско образование и все още сме на ранен етап на развитие на подготвени кадри, които да преподават дисциплината, приемане на подходящи учебни програми и интегриране на граждански организации в учебния процес. На ниво висше образование проблемите също са много. Правата на човека са отскоро задължителна дисциплина в юридическите факултети, но това не може да е достатъчно – правата на човека трябва да намерят своето място и в другите специалности, за да се осигури т.нар. „мейнстрийминг.“ Същевременно е важно да се развиват и специализирани курсове по право, счетоводство, комуникация и връзки с обществеността и др, насочени конкретно към нуждите на неправителствените организации.

От друга страна, не достигат доброволци. Това може да се обясни с липсата на ясно уреждане на обществените отношения, свързани с доброволчеството поради постоянното отлагане на приемането на Закон за доброволчеството. В тази връзка липсва и политика, която целенасочено да насърчава доброволчеството и да спомага за изграждане на доброволческа култура.

Работата на много граждански организации е свързана с подкрепа на уязвими групи и работа на терен. Постоянният сблъсък със съдбите на хора, преживели травма или живеещи в тежки условия, неимоверно води до емоционален стрес. Така професионалният бърнаут също се оказва често срещан проблем в гражданския сектор, който следва да се адресира с подходящи мерки, за да могат тези хора да продължават да работят в сектора и да се развиват.

Посока: Трябва да се предприемат подходящи мерки за развитие на доброволчеството и човешките ресурси в гражданския сектор.

Въпреки че съществуват добри примери за обединения и мрежови организации на гражданското общество, които са доказали своята устойчивост и са полезни за членовете си, през последните години създаването на нови и успешни коалиции на НПО се случва рядко. Притеснение буди и ниското ниво на сътрудничество между организациите и на местно ниво. Често дори и в по-малки населени места гражданските организации не познават достатъчно добре дейността и работата на другите организации в региона, а новосъздадените такива бавно се интегрират в местна общност.

Същевременно, разломът между столица и провинция изглежда все по-задълбочаващ се. Международните организации и работещите на национално ниво организации са концентрирани в София, а откриването на клонове в други градове е слабо развито. Този процес е виден и в процесите по участие и застъпничество на централно ниво. Показателно за това е, че в Съвета за развитие на гражданското общество (СРГО) от 14 членуващи организации едва две са със седалище извън София.

Посока: За да се осигури устойчива среда за развитие на гражданските организации и равнопоставено представителство в застъпническите им каузи, трябва да се предприемат мерки за насърчаване на сътрудничеството между тях на местно, областно и национално ниво.

Преминаването на регистрацията на юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) от съдилищата към централизирания Регистър на юридическите лица с нестопанска цел през 2018 г. безспорно бе едно административно улеснение, което позволи на организациите да подават документи, свързани с регистрацията си, както електронно, така и териториалните звена на Агенцията по вписвания в цялата страна. Въпреки това все още организациите получават сериозен брой откази във връзка с регистърните процедури и изпитват затруднения да се справят с административните изисквания сами без да търсят услугите на юрист.

ЮЛНЦ също така са изправени пред редица други административни задължения. Общи за всички организации са спазването на изискванията на Закона за защита на личните данни (ЗЗДЛ), Закона за счетоводството, Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), данъчното законодателство и Закона за статистиката, а определени организации като читалища и младежки организации имат и допълнителни административни задължения регламентирани в специални закони.

Посока: Трябва да се подсигурят условия и възможности гражданските организации да могат добросъвестно да изпълняват своите административни задължения без това да води да непропорционални разходи и без това да е за сметка на тяхната прозрачност и отчетност.