Кампанията #АзДействамНеЧакам завърши – какво постигнахме ?
След 8 годишно прекъсване успешно поставихме началото на изготвянето на нова Стратегия за подкрепа развитието на гражданското общество в България !
Над 270 организации и граждани се включиха в онлайн анкета за определяне на водещите проблеми пред гражданските организации;
Над 115 участници се включиха в срещи в 8 града, за да дадат своите предложения за мерки за преодоляване на най-съществените за организациите проблеми.
Въпреки трудностите и кризите, с които българският граждански сектор трябва да се справя, #АзДействамНеЧакам доказа, че съществуват множество активни граждански организации у нас, които вярват, че
Промяната на политики е възможна;
Сътрудничеството прави организациите по-силни;
Гражданските организации имат нужда от подкрепяща среда, за да се развиват.
Резултати от анкетата
270 организации взеха участие в анкета за определяне на приоритетност на проблемите пред гражданския сектор.
В резултат на допитването основните теми, които се откроиха, са:
достъпът до достатъчно възможности за финансиране;
неефективните механизми за гражданско участие;
граждански активисти и граждански организации са обект на очернящи кампании и тормоз.
Като проблеми, макар и с по-нисък приоритет, бяха отбелязани и трудното задържане на хора в екипите и професионалното прегаряне, административните тежести, очернящите кампании и други.
Близо половината от взелите участие в анкетата също така са дали свои предложения за належащи проблеми пред гражданския сектор. Сред тях най-често се посочва нуждата от държавна политика по отношение на доброволчеството
Други често посочвани проблеми са:
Затруднен достъп на НПО до училища
Обществени нагласи и партийна обвързаност
Моделът на проектно финансиране
Резултати от проведените срещи
В рамките на кампанията се проведоха срещи в:
Стара Загора, организирана от Фондация „Мисия Криле“[1]
София, 17.09.2023, организирана в рамките на фестивал „Демократична мозайка: Сцена на гражданското общество“
София, 19.09.2023, организирана като част от Годишната среща на гражданско обединение „Равни БГ“
Шумен, 10.10.2023, организирана от Фондация „Подобри“;
Русе, 11.10.2023, организирана от Фондация „Право на детство“
Монтана, 25.10.2023, организирана от Сдружение ”Закрилници”
Благоевград, 26.10.2023, организирана от Форум гражданско участие
Добрич, 29.11.2023, организирана от Черноморски център за развитие
Варна 29.11.2023, организирана от Карин дом
В София, Монтана, Шумен и Благоевград и Русе участниците се съгласиха, че най-належащите проблеми пред гражданските организации в момента са именно тези идентифицирани чрез анкетата:
достъпът до достатъчно възможности за финансиране;
неефективните механизми за гражданско участие;
граждански активисти и граждански организации са обект на очернящи кампании и тормоз.
В Добрич се прие проблемът свързан с достъп до финансиране да се замени с „Липса на организационен капацитет за фондонабиране и управление на проекти,“ а във Варна с - „Равен достъп до достатъчно възможности за финансиране“
А ето ги и направените предложения за мерки:
Достъпът до достатъчно възможности за финансиране / Равен достъп до достатъчно възможности за финансиране
Законодателна промяна за директно насочване от годишния данък на физически и юридически лица в полза на юридически лица в обществена полза в размер на 2%;
Одитиране на механизма за директно финансиране на НПО/национално представени организации; оценка на областите, в които държавата има нужда от подкрепа от външни партньорства.
Подобрено сътрудничество с гражданския сектор;
Навременно приемане на Закон за доброволчеството;
Развиване на дарителска и доброволческа култура в децата още от етапа на началното образование;
Подкрепящи мерки за изграждане на организационен капацитет на НПО за финансова устойчивост;
Припознаване на ролята на НПО като партньори от страна на държавата;
Оповестяване на ясна и прозрачна информация за наличните възможности за подкрепа.
Нужда от формално или неформално образование, проектно-базирано обучение и проблемно-базирано обучение на ниво училище и университет (обучение на учители+ресурси) от заформяне на идеята, през целите до дейностите;
Обучение през целия живот - периодични обучения на персонала на НПО за фондонабиране и изпълнение на проекти (безплатни онлайн консултации в мрежа между групи НПО в един сектор);
Провеждане на съвместни обучения на общински и НПО персонал;
Публикуване на кошница с дарители на организацията (напр. в сайтове на общини);
Стимулиране на индивидуалното дарителство/дарители;
Опростяване на процедури за кандидатстване и унифициране на апликационни форми (напр. в оперативни програми); възможност за кандидатстване на български език;
Финансирането следва резултата/капацитета („Научи ме да ловя риба“);
Споделяне на капацитет между НПО съобразно сферите на работа.
Споделяне на пакет на ресурси - за организационни политики, стандарти за добро управление.
децентрализиране на мерки/програми с цел гарантиране финансирането на граждански организации на местно ниво;
Разпределяне на средства въз основа на индикатори за ефективност;
гарантиране на техническа помощ за бенефициентите по оперативни програми
механизъм за координация между организации получили финансиране за еднородни дейности извършвани в един и същ регион
финансиращите държавни органи да развиват капацитета и да информират организациите по отношение правилата за кандидатстване за финансиране и обществени поръчки;
Лична отговорност за държавни служители, които са наложили финансова корекция отпаднала в съда в последствие;
Държавните финансиращи органи да извършват методическа подкрепа на организациите и получили финансиране за правилно отчитане и изпълнение;
Финансиращите органи да оказват техническа помощ на бенефициерите – НПО;
Да има оперативна програма за развитие на гражданско общество;
Собственият принос при проектно финансиране да не се изразява само във финансови средства;
Съществува двоен стандарт – за нпо изискванията за завишени;
При оценка на капацитет на организация за финансиране не следва да се изисква от организацията да проведе конкурс за изпълнител на проектни дейности; трябва да се осигурят правила, които да позволяват на организациите да си ползват вътрешния капаците ;
При конкурси/програми за финансиране на НПО водещ критерии следва да е качество, а не цена;
Да се регламентират конкретни срокове – до 10 дни например, за отговор на финансиращия орган при запитвания от бенефициента;
Да се регламентират ясни правила за отговорност на администрацията на финансиращия орган, когато нейни действия или бездействия (например липса на отговор при запитване) доведат до невъзможност/забавяне изпълнението на проект;
Ясна процедурите за публично финансиране на НПО;
Повишаване на информираността за наличните възможности за кандидатстване - чрез изготвяне на обща база данни с актуални донорски възможности, оптимизиране на сайтове на общини за търсене на възможности; предлагане на съпътстващи обучения за писане и изпълнение на проекти; оповестяване на визитни картички на организациите за улесняване на търсенето и предлагането на партньорства.Въвеждане на различни подкрепящи мерки за сектора като: възможност за насочване на годишния данък на физически лица към граждански организации по избор; по-ниски такси за обслужване на банковите сметки на граждански организации; финансиране на разходи на доброволци (напр. покриване разходи до мястото на доброволстване).
Въвеждане на различни прагове на съфинансиране, съобразени със стойността на проектите;
Предвиждане на възможности за институционална подкрепа на граждански организации, обвързана с минал опит, като подкрепа за дългосрочно развитие и мотивация за качествена работа.
Приемане на законови промени, които да дадат възможност на гражданите да насочват процент от дължимия данък към дейности и каузи по техен избор.
Информационните и разяснителни кампании да са задължителни при отваряне на конкурси за финансиране, за да се преодолее масовото непознаване на възможностите за финансиране в малките населени места.
Създаване на връзка между местния бизнес и гражданските организации – чрез кръгли маси или в други формати, на които да се представят организациите с техните каузи.
Общините да въведат механизъм за подкрепа на гражданските инициативи чрез преференциални условия за ползване на общински зали за организиране на събития.
Граждански активисти и граждански организации са обект на очернящи кампании и тормоз
Повишаване на капацитета на НПО за съвременна комуникация/дигитален маркетинг; използване на подхода на личните истории са представяне на работата на НПО;
Критично отразяване на граждански проблеми като университетски дисциплина;
Изучаване на „Гражданско образование“ от по-ранна възраст;
Насърчаване на сдружаването и доброволстването на ученици;
Привличане на повече граждани, доброволци, ученици към дейността на гражданските организации (напр. дни на отворените врати, панаир на НПО-та); развиване на граждански умения;
Работещи ученически съвети, функциониращи с подкрепата на гражданските организации.
Изработване на местна стратегия за гражданско участие с механизъм за адекватен мониторинг – консултативен съвет и/или местен омбудсман;
Разписване на ясни дефиниции с основни понятия, свързани с гражданския сектор –застъпничество, лобиране, гражданска коалиция, за да станат по-достъпни и разбираеми;
Механизъм за саморегулация, който да определя участието на представители на НПО с доказан опит;
Към местната стратегия да има разработен план за действие за гражданско участие, който да публикува годишен доклад с дейностите си и постигнати резултати; запознаване на гражданите с възможностите за гражданско участие; НПО да присъстват на заседанията на комисиите;
Въвеждане на секция за административна прозрачност и НПО достъп в сайта на общината.
Включване в програмните схеми на медиите на време за представяне на граждански инициатива – организации, практики.
Преодоляване на неглижирането, недоверието и неразбирането между институции и организации;
Делегирането на управлението и администрирането на социални услуги на НПО;
Насърчаване на саморегулацията на НПО сектора;
Работа в мрежи;
Стандарти за политическа неутралност на НПО – неизползването им за политически цели;
Адресиране на проблема с очернящи кампании между организации
Подкрепа за създаване на достоверни източници на информация – например фактчекъри или организации работещи в конкретни области;
Исторически фонд за приноса на гражданските организации за развитие на държавата и обществото;
Популяризиране на доброволчеството като културна и социална ценност;
Включване в образователната система уроци за историята на доброволците и гражданските организации в България и техния принос за развитието на страната и обществото;
Да се организират обучителни програми за НПО за присъствие в социалните медии, за да се противодейства по-ефективно на фалшивите новини, и използване на инструменти при очерняне в социалните медии;
Да се предвиди механизъм за включване и регламентира достъпа на НПО до бенефициенти – в училища, болници, и т.н.;
Да се предвиди механизъм за гарантирано медийно отразяване на дейностите на граждански организации на местно ниво; обществото трябва да бъде запознато по-отблизо с дейността на тези организации, за да се преодолее слабата информираност за огромната работа, която НПО вършат;
Проактивно организиране на „солидарни делегации“ – неформална самоорганизация на самите граждански организации при атаки срещу една от тях.
Неефективни механизми и възможности за гражданско участие
Въвеждане на прозрачни процедури за участие в обществените съвети към местните структури (общински съвет, областна управа) и одит на функционирането на съветите;
Основаване на централен регистър на обществените съвети към общините;
Включване на обучение по гражданско участие в часовете по „Гражданско образование“;
Финансова програма за съвместни обучения и срещи на членове на обществени съвети с членове на местната администрацията.
Взаимодействие с обществото за популяризиране дейността на НПОта – представяне на дейността им пред широка аудитория;
Отворен диалог между обществото и очернящите ги субекти – доразвиване на правото на отговор за НПО;
Създаване на саморегулаторен орган, който да изгради инструменти за оценка на НПОта, които имат добра история;
Ден на отворените врати в НПО – напр. панаир на НПО, за да може широката аудитория да се запознае повече с дейността на НПО и с какво са полезни за общественото добро;
Програма за съвместна работа между читалищата и гражданските организации;
Глоба за обида и клевета на правозащитните.
Централизиран портал за предложения/запитвания и петиции; (Подобно на портала за обществени консултации);
Ясни критерии за провеждане на референдум на общинско/областно/национално ниво;
Различни прагове на брой подписи за провеждане референдум спрямо темата/сферата на въпроса;
Въвличане на представители на организации защитаващи правата на етнически общности в консултативните съвети;
Регистър на местно и национално ниво, в който организациите да се представят
[1] Срещата в Стара Загора бе с подготвителен характер. На нея обсъдихме предложения за проблеми, които да се включат в анкетата и получихме обратна връзка за формата, който подготвяхме за следващите срещи.
