Какво искат гражданските организации?
В едно демократично общество гражданските организации са двигател на позитивните обществени промени и модернизация. Затова те са тези, които имат мнение и знаят какво трябва да се направи, за да могат гражданите да се сдружават свободно и да има добра среда, в която да развиват гражданските си инициативи.
Коалиция Равни БГ проведе кампания под наслов „СРГО не е поредната абревиатура“. Основна цел бе допитване до българския граждански сектор и събиране на предложения за това какви да са стъпките, за да работим по-ефективно и резултатно като граждански организации в България.
За допитването
Анкетата е част от Кампанията за определяне на приоритети за подкрепа на граждански инициативи на Коалиция РавниБГ, инициирана от представените в СРГО членове на обединението - Български център за нестопанско правo, Български фонд за жените, Асоциация на европейските журналисти, сдружение Еквилибриум в партньорство с фондация Impact Drive, сдружение ПРО ЕВРОПЕЙСКА МРЕЖА, BlueLink - Гражданска мрежа, Форум Гражданско Участие и Национален младежки форум.
Допитването се проведе онлайн в периода 25.07.2022 – 29.08.. На респондентите бе предоставена възможност да подредят по важност по 3 предварително формулирани приоритети в рамките на четири основни теми:
Разпознаване ролята на гражданските организации
Активизиране на гражданските организации
Подкрепа на граждански инициативи
Защита на гражданските свободи/пространство
както и да дадат собствено предложение за приоритет.
В анкетата взеха участие 300 респонденти (на фона на близо 370 организации, които гласувха на изборите за членове на СРГО), като 81 от тях са оставили и собствени предложения за приоритети.
за да разберем какво можем да направим по-добре.
Резултатите в числа
По тема „Разпознаване ролята на гражданските организации“ като най-разпознаваем приоритет с одобрение от над две трети (66.5 %) от респондентите е „Приемане от всички държавни институции на стандарти за обществени консултации, които съдържат минимални изисквания за реда и начина на провеждане на консултации в различни формати – онлайн, събрания и др.“
По темата „Активизиране на гражданските организации“ с одобрение от почти половината респонденти (48.9 %) е приоритет „Подкрепата за застъпничество и участие.“
По темата „Защита на гражданските свободи/пространство“ най-често посочваният приоритет от страна на респондентите е необходимостта от „Анализ на заплахите и създаване на решения за справяне с последиците от дезинформация.“
В тема „Подкрепа на граждански инициативи“ водещ приоритет според участниците в допитването става „Увеличаване на ресурсите за подкрепа на граждански инициативи, осигурявани от националния бюджет и държавната администрация.“
Постъпилите нови предложения за приоритети могат да се обобщят в следните направления:
нуждата от създаване на устойчива среда за социално предприемачество,
условия за изграждане на капацитет на НПО,
повишаване на доверието към гражданските организации,
подобряване взаимодействието между НПО и местна власт,
активни граждански съвети,
равен достъп и ясни правила за финансиране.
С всички постъпили предложения без редакция можете да се запознаете в Анекса към този анализ.
Какви изводи можем да направим?
Водещ приоритет е да има повече възможности за ефективно участие
От най-важните приоритети за организациите остава възможността да са активни - развитието на възможностите за застъпнически дейности и вземане на участие в процесите по вземане на решения. Показателно за това е че почти двойно повече респонденти са предпочели като основен приоритет по тема „Активизиране на гражданските организации“ застъпничеството пред подкрепата за доброволчество или подкрепата за дарителство. Над 2/3 от респондентите също така са изтъкнали като основен приоритет по тема „Разпознаване ролята на гражданските организации“ нуждата от приемане от всички държавни институции на стандарти за провеждане на обществени консултации. Сред постъпилите допълнителни предложения също има такива насочени към подобряване на възможностите за застъпничество. Така например сред тях се откроява нуждата от развитие на юридическия капацитет на организациите (виж 19 и 61 от Анекса); нуждата от ефективни механизми за гражданско участие (виж 23, 33, 47 от Анекса) и нуждата засилено участие на ниво местна власт (виж 33 от Анекса).
Нуждата от приоритизирането на развитието на застъпничество кореспондира и с резултатите от последния Индекс за устойчивост на НПО в България, според който:
“През 2020 г. се наблюдава влошаване в застъпничеството на НПО, тъй като правителството ограничи възможностите на НПО да участват в процесите на вземане на решения и диалогът с правителствените институции бе труден. В социалната сфера, например, НПО не участваха активно в разработването на правилата, свързани с прилагането на Закона за социалните услуги. НПО, които работят в сферата на околната среда, също имаха затруднения с достъпа до съответните институции, както и до информация, която би трябвало да се оповестява публично. Например, налагаше им се да предприемат съдебни действия, за да получат достъп до информация за качеството на въздуха.”
Хроничното недофинансиране е ключов проблем за гражданската активност
Резултатите от анкетата също така показват, че гражданските организации считат за нужно увеличаване на ресурсите за финансиране от страна на държавата на граждански инициативи. Този приоритет също кореспондира на резултати от Индекса за устойчивост на неправителствените организации в България, според който България ежегодно бележи най-лош резултат по критерии „Финансова устойчивост.“ Нуждата от улеснен достъп до финансиране също така се подкрепя и от постъпилите допълнителни предложения (виж 49, 51, 52, 68, 78 от Анекса). Важно е да се отбележи и нуждата на организациите от подкрепа (правна и административна) за кандидатстване по различни финансиращи механизми (виж 52 от Анекса).
Има ли пропаганда срещу НПО?
В контекста на общоевропейската тенденция за борба с дезинформацията, и българските организации поставят тази тема като водеща по тема „Защита на гражданските свободи/пространство.“ От постъпилите допълнителни предложения се изтъква и нуждата от борба с друга злоупотреба със свободата на изразяване – езикът на омразата (виж 4 от Анекса). В тази връзка един от респондентите е предложил СРГО да бъде координатор на различни инициативи.
Оттук накъде?
Индексът за устойчивост на неправителствените организации в България през последните години показва трайна тенденция средата за граждански организации в България да става все по-неблагоприятна. Това е тенденция в цяла Източна и Южна Европа, но, както всички видяхме, когато стане истински трудно, на първа линия са гражданските организации (при кризата с COVID 19 те поеха сериозна част от подкрепата към най-уязвимите и изоставени хора, първи подкрепиха бягащите от войната в Украйна, доброволците на НПО помагат при всички наводнения, пожари и природни бедствия). Но гражданските организации имат по-големи мечти от това само да спасяват, те имат заявка истински да участват в позитивната промяна на обществото.
Това налага държавата да преосмисли политиката си по отношение развитието на гражданския сектор в страната, да я структурира и да я насочи към дефиниране и следване на конкретни приоритети. Предприемането на активни действия от страна на държавата за защита и развитие на гражданското пространство е нейно задължение, с изпълнението на което се гарантира правото на сдружаване.
“…истинското и ефективно зачитане на свободата на сдружаване не може да бъде сведено само до задължението на държавата да не се намесва; едно чисто негативно разбиране не би било съвместимо нито с целта на член 11, нито с тази на Европейската конвенция за правата на човека като цяло. Следователно могат да съществуват положителни задължения за осигуряване на ефективното упражняване на правото на свобода на сдружаване”
Всички тези приоритетите ще бъдат представени на Съвета за развитие на гражданското общество, който трябва да се пребори за една модерна Стратегия за подкрепа на гражданските инициативи в България.
Кампанията продължава като СРГО е повече от абревиатура – следете актуална информация на www.ngo.vote
За да направим нашите усилия максимално ефективни,
Анекс – постъпили допълнителни предложения
1
Създаване на устойчива среда за социално предприемчество в цялата страна чрез използване на подходи отдолу-нагоре, като например механизма на програмата ЛИДЕР.
2
Финансиращите организации трябва да осигуряват като минимум покриване на административните нужди на проекта, който финансират + МРЗ на служителите по проект и от там нататък според квалификацията, опита и естеството на задачите им и да бъдат глобявани като всеки друг работодател, който не осигурява спазването на Кодекса на труда и Конституцията. Горните приоритети в голяма степен са булшит, идея си нямам от къде сте "си ги изсмукали от пръстите" и то без да оставяте пространство за други версии. Например: ролята на гражданските организации не е "консултации", а равнопоставено участие във взимането на решения и разработването на политики. Неизбежно излизайки на първо място, това подронва ролята на ГО, а не я засилва. По подобен начин изброените дейности в "активизиране на ГО" отразяват една тясна дефиниция на ГО като доставчици на услуги, което подменя реално и ролята, и смисъла им. Въобще отговорите в цялата анкета са зададени като че ли ги е измислил някой, който се чуди как да задуши и дозабие на дъното ГО. Ползват се неолиберални опорки американски стил от реториката, която унищожи още преди да са се родили българските ГО.
3
Гражданските организации, като партньор на публичните и стопанските организации. 1. Създаване на механизми за участие на гражданските организации в публично-частни партньорства; 2. Създаване на механизми и определяне на конкретни сектори за работа на гражданските организации и публичните организации, държавна администрация и общини. 3. Подобряване на достъпа и процедурите граждански организации да поемат публични функции и ги управляват.
4
Създаване на национална коалция от комуникационни експерти, медии, държава, бизнес, НПО за борба с езика на омразата и дезинформацията. Дезинформацията е пряка заплаха за националната ни сигурност, за гражданските свободи, за свободата на словото и пряка заплаха за имиджа в обществото на гражданските организации и всички последици от това. Необходима е много по-задълбочена и всеобхватна образователна работа с различните вързастови групи в обществото: за повишаване на мейдийната грамотност, за различаване на фалшиви новини, за противодействие; за разобличаване на общоизвестни тролове и български фабрики за фалшиви новини, на хора, които сеят омраза, нетолерантност; за гластност на проблема в медиите. Необходима е национална медийна и комуникационна кампания по въпроса. Задълбочена работа с децата в училище, с възрастните хора, които стават жертви от незнание. Има НПО, които правят добри неща в тази посока, но това не е достатъчно. Бизнесът със сигурност има много какво да допринесе чрез своите ресурси и знание. Да се противодействие на езика на омразата в политиката, който се превръща в стандарт и норма на поводение. Не трябва да спираме да говорим по тези проблеми - но всички заедно. СРГО може да е инициатор.
5
Насърчаване на гражданските инициативност чрез финансова подкрепа от страна на държавата.
6
Осигуряване на безплатно ползване на общински/държавни помещения от НПО.
7
Подкрепа на гражданските организации, които се борят за привеждането на българското законодателство в съответствие с международните правозащитни стандарти.
8
1.Създаване на стандарти за публично финансиране на основата на ефективност на гражданските организации. Приемане на необходима правна рамка, която да допуска процентно финансиране, според обхвата на въздействие и достигане до крайни бенефициенти на различните организации по дейности. 2.Преглед на дейности където има припокриване на цели между граждански организации и публични институции. Недопускане предоставянето на услуги от държавни органи и граждански организации от един и същи вид. 3. Приемане на правна рамка и уеднаквяване на определенията във връзка със социалното предприемачество.
9
Равнопоставено участие на гражданските организации в мониторинг на гражданските и обществените инициативи в защита на правата и активността на гражданите.
10
Създаване на условия за изграждане на капацитет на гражданските организации
11
Подобряване на съвместните инициативи между различни организации. За да се разширяват капацитета и да достигат до по-голяма група заинтересовани. Пример: екологични и социални проекти в едно.
12
Към тема ""Защита на гражданските свободи/пространство" - приоритет "Активно действие срещу дезинформацията, включващо усилия за оспорване и неутрализиране на фалшивите новини онлайн в зародиш". Това ще предотврати до голяма степен влиянието на консервативни и други групировки и движения, които целят да засегнат мисленето на най - уязвимите сред нас, а именно възрастните хора в интернет пространствата.
13
Държавата да стимулира механизми и платформи за създаване на коалиции от организации на гражданското общество по определени теми. Тематичното коалиране на НПО би създало много предимства за общи инициативи и дори проекти. Държавата следва да поощрява това.
14
Регламентиране на равни възможности за кандидатстване пред Национални програми за заетост, целеви програми към отделните министерства, мостово финансиране за изпълнение на проекти
15
Реални обществени обсъждания с поканени в тях организации, чиято дейност ги засяга.
16
Репродукривно здраве - разпространение на информация за най-честите проблеми и възможностите за безплатни прегледи чрез кампании на граждански организации (напр. фондация "Ендометриоза и репродуктивно здраве").
17
- Създаване на механизми за гарантиране на правото на граждански организации за извършване на обществен контрол по отношение на дейността на държавната администрация; - По-голяма подкрепа, вкл. и финансова, за развитие на малките доброволчески организации, които нямат офиси и назначен персонал, но имат история и желание за развитие. Като пример мога да посоча сдружение "На ти с Природата" (http://iwns.org) - доброволческа организация с голяма активност, членове на Eurogroup for Animals, която финансира дейностите си основно с лични средства на членовете си. Ако има подкрепа от стрна на държавата (основно финансова, за заплащане на услуги на юристи и други експерти), такава организация би била много по-ефективна и полезна за обществото.
18
Подкрепа и даване на шанс за успешен старт на новосъздадени НПО, които работят в сферата на образованието, здравеопазването и социалната интеграция на деца.
19
Повишаване на доверието в ЮЛНЦ с подкрепа от политици, институции и общественици.
20
Предоставяне на средства на НПО за различни дейности, за повишаване на капацитет на сдруженията. Даване на възможности на работещи организации да се доразвиват като се подкрепят в дейности със финансиране, не във вид на конкурси със проекти , които ще финансират едни и същи НПО години наред, а другите да нямат достъп до средствата. Сдружения, които работят да имат достъп до финансиране и това да е прозрачно и публично.
21
Гаранции, че гражданското участие няма да е фиктивна част от нормативна процедура. Изграждане на различни механизми за активно участие, което да е част от национална политика за участие на гражданите. Т.е. трябва да се гарантира устойчовост при смяна на властта или политическа криза.
22
Намаляване на административната тежест и хилядите изисквания при изготвяне и финансиране на проекти в България -например АХУ ,оперират с държавни средства ,а създават много проблеми на по-малките НПО-та и не сме сигурни в тяхната обективност.Повече подкрепа трябва за малките организации, защото всяка една организация обхваща определен кръг от бенефициенти и така се достига до повече и различни хора.
23
Анализ и оценка на функционирането на гражданските организации в други европейски страни с цел извличане на добри практики, които да залегнат в основата на законодателството в България.
24
В темата "Разпознаване ролята на гражданските организации" думата "насоки" да се смени с "мерки"
25
Подобряване на сътрудничеството между гражданските организации.
26
Условия за фермерски пазари
27
За представителите на граждански групи да се изисква да са работещи и образовани. Да са запознати със законодателните нормативи. Да участват в медийни изяви само ако имат съответната квалификация и професионален опит.
28
Статистическо отчитане. Достъп до статистическа информация. Разработване на статистическа сметка за дейността на гражданските организации в контекста на неправителствения сектор, обхващащ и социалната икономика.
29
Приемане на изисквания за ясно управление и минум дейност на НПО и ограничаване създаването не “кухи” организации, които не добавят стойност към ГО, които дифузират и без това малкото ангажирани доброволци и реално участващи в граждански инициативи граждани. Повишаване на информираността относно гражданските инициативи и добавената стойност на дейностите на работещите НПО в различните сфери на обществения живот.
30
Нещото, което от нашият опит сме видели, че работи най-добре, без значение каква тема засягаме, дали рециклиране, дали нещо друго, е да се потърсят примерите, които имат най-голяма ефективност, без значение дали са големи организации или малки, и на тях да се дава гласност и да се следва "принципа" на ранота и просто да се увеличи мащаба.
31
Споразумения за сътрудничество между НПО и местната власт. В основни линии тези споразумения ще отразяват постигнатото съгласие между представителите на НПО и местната власт . Във всеки град е необходимо да се изготвят и прилагат споразуменията за сътрудничество, подкрепа и съдействие. Възможните области за сътрудничество са :повече възможности за местната общност; подпомагане на целите и каузите на организациите;; подобряване на партньорството и сътрудничество с местната власт; включване на местните групи в по - добро общностно планиране. Политическата апатия продължава да расте, заедо с нея и ниското доверие в изборните, в държавните институции, както и към гражданското участие. Институциите не подкрепят гражданските структури, липсват ясни и открити процедури за участие на гражданския сектор. Недостатъчното педставяне на граждански групи в правителството, сред местната власт води до пренебрегване на обществено значими проблеми. Крайно време е преформулирането на политиката да се основава на достъпа до информация и възможностите за диалог между гражданския сектор и институциите. Макар и позакъснели са предлагат по - големи възможности за подобряване на демократичната практика и организираното гражданско общество, да се насърчава по - голямото участие гражданите и не на последно място да се повиши ролята и авторита на гражданския сектор.
32
Намаляване на административната тежест при регистрация на НПО
33
Образованието като приоритет в развитието на обществото, чрез всичките измерими форми на формалното и неформалното образование.
34
Имаме нужда от граждански съвети с достъп до всички държавни институции и увеличаване възможностите за информация и подпомагане на държавни средства до НПО. Реално това е делегиране на държавни отговорности обратно на обществото, което е добре, когато обществото го търси.
35
Идеята е изцяло сбъркана, защото произлиза от презумцията, че гражданските организации са бели и добри, а те се изучиха много добре напоследък да симулират и да имитират Народното събрание и държавната администрация. Трудно се открива ефективност сред сектора, трудно се задържат смислени каузи и отделни лидери са загубили смисъла на дейността на сектора.
36
Законотворчески партньорства с публичните институции.
37
Развитие и утвърждаване на гражданските организации като алтернативен доставчик на различни услуги, които в момента се предоставят от държавата и общините, което е скъпо и неефективно и изисква огромен финансов ресурс.
38
Гарантиране на правото на избор и премахване на запрещението на хората с интелектуални затруднения и психично здравни проблеми.
39
Медийна и информационна кампания за подобряване на публичния имидж на гражданския сектор.
40
Ясно разграничаване на НПО работещи в обществена полза от организациите работещи в частна полза. Синдикалните и работодателски организации са носители на частен интерес и не могат да подменят гражданското общество. Осветляване и прекратяване на процесите на пряко финансиране на СИП от държавата. Това е откровено корупционен процес, който унищожава процесите на формиране на политики.
41
Инициативи, свързани с намаляване на Предразсъдъците свързани с расова принадлежност, пол и сексуална ориентация.
42
Създаване на гаранции за младежката работа като фактор за активиране на младежкия потенциал.
43
Въвеждане на гражданско образование в училищата и изграждане на гражданско самосъзнание у подрастващите. Гражданското общество в българия е толкова безумно смешно малко, че почти няма значение, когато 90% от хората живеят в апатия и мизерия, а останалите са част от някакъв вид незаконна дейност. Гражданите трябва да осъзнаят, че имат правото да изискват от държавата добър живот.
44
Според мен, е важно деца от ранна възраст, да бъдат приобщавани към различни инициативи и доброволчество, в полза на обществото и уязвимите групи. Това може да се случва през училището, социалните мрежи, местни организции - читалища, спортни клубове и т.н.
45
Нямам спомен дали обсъждахме правната база за съществуване и функциониране на гражданските организации. Чрез допълнения в закона за ЮЛНЦ да се конкретизират роля, функции, параметри на участие в обществения живот,финансиране и др. специфики.
46
Политическо/гражданско образование, актуализиране и засилване.
47
Справедливо и равнопоставено финансиране на нестопанските организации.
48
Активно участие на ГО във всички възможни фоурми, работни групи, общински структури с цел предоставяне на тяхната експертиза и търсене на най-доброто решение за всички граждани
49
Гражданското общество е бедно.Условията за проекти-финансиране са Умопрачителни!!!!Проекти се дават на ,,отличници,,-едни и същи хора.Има фирми,които приемат поръчки за писане на проекти!Можем ли да оправим света и държавата и обществото?
50
1. Създаване на законови и други условия за повече "прехвърляне" на определени дейности/мерки, извършвани от държавата към граждански организации със съответстваща експертиза. 2. Създаване и прилагане на механизми за оценка на ефективността и въздействието на тези "прехвърлени" от държава дейности. 3.Създаване на възможности за безплатна консултация на граждански организации във връзка с възможности за финансиране, области за интервенция и др.
51
Припознаване и подрепа за гражданските организации като като партньори с конкретна експертиза и ресурси за разрешаване на на конкретни проблеми и подкрепа на местни и национални институции в области, в които имат недостиг на капацитет и ресурси
52
Трябва да има ясно разписани правила кога една организация трябва да бъде подпомагана и по какъв начин. В момента има безумно много СНЦ, ансамбли и частни читалища, които развиват страхотен бизнес и търговска дейност, без да имат нужда от подпомагане. Това води до множенето на подобни организации и оронване авторитета на народните читалища и другите държавни културни и образователни структури.
53
Защита на гражданските свободи!
54
възстановяване имиджа на НПО сектора
55
Смятам, че би било значимо и ефективно, ако се проведе кампания с беседи/кръгли маси/проекти в училищата (средно и гимназиално образование), която да работи в темата ценности и по-конкретно съпричастност и доброволчество. Бих работила по такъв проект доброволно.
56
Подпомагане на младите граждански организации. Осигуряване на равен дотъп до възможности за участие във вземането на решения.
57
Подпомагане на гражданските сдружения и техните инициативи от създадени специални общински и национални фондове.
58
Създаване и залагане в законодателството на механизми и процедури за осъществяване на граждански контрол върху работата на институциите. Подкрепа на НПО за създаване на юридически екипи.
59
Необходимо е да започнат разговори с министерство на образованието за това обучението по гражданско образование в училищата да се води от представители на гражданските организации или като начало поне - в часове по гражданско образование задължително по определени теми касаещи работата на НПО да се канят мести или неместни НПО.
60
Приоритет към развиването на социално самосъзнание в българина ,подобряване на гражданския контрол върху институции в национален и местен мащаб
61
Работа по изчистване на името на сектора
62
Създаване на механизъм/и за оценка на дейности на граждански организации с цел осигуряване на устойчивост на системообразуващи и ключови такива чрез държавна подкрепа. (Пример: случаят с горещата линия на НМД). В исторически план това се е случвало у нас, например с БАН и БНР, които са възникнари като граждански инициативи
63
Работещ механизъм за мониторинг на организациите, работещи в обществена полза - така, че тези които са създадени в обществена полза, но реално имат различни цели, да бъдат идентифицирани и изваждани от процесите за работа с легитимните организации. Това може да става, както през реален мониторинг на съществуващите отчетни механизми (АВ), така и през изваждане на нелегитимни организации от структури и механизми за работа с държавата.
64
Финансиране на НПО - при обявяване на програми НПО да не се състезават наравно с организации, които вече получават държавна издръжка.
65
Подкрепа за граждански инициативи - намаляване на административната тежест при кандидатстване и повече прозрачност при оценката на проекти.
66
Бих предложила следната редакция с допълнение на приоритетите от т. 1. Приемане от всички държавни институции на стандарти за обществени консултации, които съдържат минимални изисквания за: реда и начина на провеждане на консултации в различни присъствени или онлайн формати; съгласуване на обратните връзки или позициите на участниците в обществените консултации; прозрачност на мотивите за избор на определени мерки или решения.
67
Допълване на приоритет Приемане от всички държавни институции на стандарти за обществени консултации, които съдържат минимални изисквания за: реда и начина на провеждане на консултации в различни присъствени или онлайн формати; мотивите за приемане или отвхърляне на направени в процеса на обществените консултации предложения.
68
1. Увеличаване на ресурсите за подкрепа на граждански инициативи, осигурявани от националния и общинските бюджети на НПО, работещи в критично важно сфери като социални услуги и здравеопазване. 2. Изсветляване на чуждестранното финансиране на НПО, работещи по проекти, влияещи на вътрешнополитическата среда в България с цел намаляване на това влияние.
69
Образователен форум на тема сексуално здраве
70
Медиите да бъдат сред хората. Да се правят анализи от социални предавания. Да има застъпници за гражданските сдружения. Да има онлайн платформа - "Глас народен, глас Божи".
71
Включване на граждански организации като наблюдатели в тристранките
72
Преоритетите на гражданските сдружения е да работят за изграждане на действащото гражданско общество в Република България , – за възраждане на традиционните национални добродетели и морал, – за социално ориентирана икономика с пазарни принципи чрез пълно мобилизиране на вътрешните ресурси на българското общество, – за интегрирането на Република България в Европейския съюз , НАТО и света , – за издитане на ролята на обществените организации и на обществото катко цяло , – за организиране и подкрепяне на инициативи и прояви , насочени към укрепване и активизиране на гражданското общество в България
73
Намаляване на административните тежести при опериране като гражданска организация;
74
Система за финансиране на НПО свързана с ясни правила за бизнеса и данъчни облекчения.
75
Създаване на законова възможност (и дори задължение) за директно и ефективно участие на организациите в работата на съответните институции, съобразано с индивидуалните параметри и нужди на всеки отделен случай. Например активно участие на специалисти от организации като "Карин дом" в обучението на деца със СОП в общообразователните училища, както и на техните директни учители, като това е съобразено с нуждите на всеки конкретен случай. Примерът е в сферата на образованието, но идеята е да е приложим във всяка друга.
76
Ясно и лесни процедури по участие на НПО-тата в различните държавни институции, Подкрепа за различни граждански инициативи, а не само в заложените от държавата проекти, Борба с дезинформацията и конспиративните теории около НПО-тата,
77
Въвеждане на възможност гражданските органицации да внасят предложения, които да влизат в дневния ред на общинските съвети без посредничеството на общински къветници
